1037

Мъжът седеше на малък дървен стол на хълма. Морето бе точно пред него, изпълнило взора му, и грохота на разбиващите се в скалите вълни го оглушаваха. Слънцето припичаше уморено, въздухът бе свеж и морският бриз нежно галеше бузите му и развяваше черната като катран коса. И днес носеше любимото си тъмносиньо яке с три райета на десния ръкав, а пръстите на краката му се подаваха от полускъсаните обувки.

Continue reading 1037

Вечер край брега

          Парцалът търкаше пода ритмично. Късният бриз леко побутваше крилата на прозорците, които на свой ред му отвръщаха с тихо тропане. Газовата лампа примигваше в сумрака, а черното перо танцуваше по жълтеникавата хартия.

Continue reading Вечер край брега

Ураган от бумаги

                Лунният месец неусетно приключи и завари Широ да стои сам в къщата си. Беше затрупан с работа, която не търпеше отлагане и която той отлагаше всеки ден – не защото беше мързелив или некадърен, а защото му беше скучно. През целият си дълъг двадесетичетиригодишен (и половина) живот бе мечтал да е част от елитното общество на магьосници и сега, когато най-после се бе доказал пред Закона, го бяха заринали с книжа и свитъци. Из стаята се носеше уханието на прясно мастило и горящи свещи. Нямаше нищо против обстановката, но не му харесваше, че е част от работата. „Все някой трябва да свърши и тази работа,“ мъдро думаха старейшините от Закона, но странно защо винаги трябваше да е той?

Continue reading Ураган от бумаги

Рисунка

Купето във влака беше претъпкано. Бяха минали вече няколко години, откакто отвориха железницата в малкото ни градче, но хората все още не се бяха нарадвали на това чудо на съвременната наука. Донякъде ги разбирах – кой би помислил, че такава купчина старо желязо би се превърнала в един толкова евтин и удобен начин за пътуване? Continue reading Рисунка