Част първа

Пътник  

Дървената врата на старата кръчма се отвори с протяжно скърцане. Полупияните посетители извърнаха глави в унисон със звука и зачакаха търпеливо, също както всеки друг път. Крайпътната страноприемница често посрещаше гости от близо и далеч – търговци от странни земи, пътници от далечни страни, пияници от съседната кръчма. Редовните й посетители бяха свикнали с миризмата както на ново и непознато, така и на старо и съмнително.
Ниската фигура прекрачи прага с мека, безшумна стъпка и се запъти към барплота. Застаряващият кръчмар преустанови старателното търкане на петното от засъхнало телешко, изкриви уста в смущаваща усмивка, която очертаваше всичките му осем зъба, и бодро поздрави потенциалния клиент.

– До‘ъ‘ ‘ече‘! – изфъфли той, – К‘во ше го бъде?

Заведението бе просмукано с мирис на застояла бира, опърлено месо и засъхващо повръщано, от което й се повдигаше. Свежият въздух на прохладната нощ сякаш не искаше да припарва вътре, макар и прозорците да бяха широко отворени. Фигурата ловко се настани върху високия стол. Носеше дълго черно наметало с качулка почти до очите, обрулено от вятър и клони. Лицето бе закрито с маска, а тялото бе покрито с прилепнали черни дрехи. Прошареният мъж зад плота неволно повдигна вежди при вида на впития плат, очертаващ женското тяло, прокашля се неловко и повтори въпроса си. Бледолилавите й очи обходиха помещението набързо и светлата, гладка кожа на челото й се набръчка под влажните, напористи погледи на десетината мъже, оцеляли еженощното надпиване с евтин алкохол. Тя побърза да се извърне към кръчмаря.

– Бутилка за вечерта – процеди през маската, – и стая до сутринта.

Малозъбият я огледа подозрително.

– Девойче – рече той, – а па‘и?

Тя бръкна под полите на наметалото и стовари кесия на плота. Съдържанието й издрънча върху кухото дърво със сладкия звън от отговорите на всички въпроси, задавани някога. Барманът светкавично забърса плота, прибирайки кесията с ръка, измъкна ръждясал ключ и бутилка с кристално чиста течност и ги стовари пред пътничката.

– Вто‘и етаж – рече той тихо – дъното на ко‘идо‘а.

– Ей – изръмжа тя – ти за проста ли ме имаш? – барманът я гледаше неразбиращо. Тя изви очи към бутилката – Аз не падам от небето. Я ми дай алкохол.

Мъжът изцъка с език, прибра бутилката и извади втора, идентична на първата.

– Т‘яаше да п‘обвам – усмихна се той сконфузно, разкривайки превъзходната жълтеникава гледка отново – нищо лично. Знаеш как е в този бизнес – опита се да замаже той.

Тя изсумтя, грабна бутилката и ключа, скокна от стола и се обърна. Мъжете се бяха насъбрали около нея, изпивайки я с поглед, пръхтейки и пуфтейки като гладни псета. Тя се стъписа за момент, тръсна глава едва забележимо и се насочи към стълбището.

Някой я удари по задницата. Разнесе се кикот, който бързо избухна в силен смях.

Тя изтръпна. Усещаше как гневът се надига в нея, бурен и неустоим както преди. Стисна юмрук, кокалчетата й побеляха от натиска. Мъжете продължаваха да се смеят неистово. Тя пое дълбоко дъх, затвори очи и направи крачка напред.

Нов удар. Краката й се заковаха в прогнилите дъски. Знаеше, че не бива да си изпуска нервите, колкото и да й се искаше. Бореше се с цялата си воля срещу желанието да измъкне скритото острие от ръкава и да ги изколи до един. Защо им трябваше да се заяждат с нея? Какво им бе сторила? Толкова ли бяха загоряли, че налитаха на всичко що мърда?

Краката на дървен стол изстъргаха по пода. Тя погледна през рамо и видя исполинското тяло на един от посетителите да се извисява над останалите. Спокойните му очи срещнаха неговите и й дадоха волята да направи нова крачка.

Знаеше, че ще има нов опит.

Опит.

Гиганта се хвърли напред точно когато един от мъжете се готвеше да я сграбчи. Юмрукът му изсвистя във въздуха и се разби върху кривото чене, чупейки челюстта. Пукота на кокалите отекна в притихналата кръчма и няколко зъба изхвърчаха от устата на несполучливият обожател. Тълпата се окопити и извика изненадано, разнесоха се ругатни в неодобрение. Тя не им обърна внимание и се заизкачва по стълбите.

Глъчката долу продължаваше, докато тя вървеше по коридора. С бърза крачка стигна до стаята, шмугна се вътре, тръшна вратата и врътна ключа.

– Веселяци – рече някой зад нея – точно по вкуса ти, Они.

Тя се обърна, смъкна маската и се усмихна леко.

– Има нещо вярно – рече тя, – Но няма нито един крадец на свободна практика.
Сорин се ухили.

 

 

 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s