Двадесет

Избор

Сорин едва си поемаше дъх. След втората огнена топка, която опърли ръката му, вече бе започнал да схваща как да избягва залповете на Оливър, но проблемът бе друг. Тесният коридор бе започнал да се пълни с пушек и крадецът срещаше трудности с по-елементарни дейности, като например дишане. Димната завеса го бе отделила от Они, която водеше ожесточен двубой с Маршал някъде напред. Continue reading Двадесет

The Ghost

Part two

(go here for my disclaimer)

The breeze rustles through my receded hair, tipping the black hat askew. The sun bathes my scruffy face and the sea tosses its drops on my pale dead skin as I sit atop the prow of my ship.
Dead? Continue reading The Ghost

Деветнадесет

Отново заедно

Двамата вървяха през опразнените коридори на имението. Тъмницата, където бяха вкарали Они, се намираше на най-долното ниво от масивната постройка и първото препятствие по пътя им бяха стълби. Ама много стълби. Сорин бе сигурен, че е развил алергия към тях, понеже не спираше да киха (остатъчният прах от джаджите му не бе сред главните заподозрени за кихавицата. Дори и да бе, крадецът вече прекалено много бе намразил стълбите, че да си признае). Continue reading Деветнадесет

The Ghost

Part One

(go here for my disclaimer)

My search was all in vain. Continue reading The Ghost

Осемнадесет

Затворници

– Ти сериозно ли? Continue reading Осемнадесет

The Captain

Part Two

(go here for my disclaimer)

“Come, Catharina,” his voiced echoed in my mind, “breathe with me from the opium pipe, darling. Have a little more of the wine I brought for you.” Continue reading The Captain

Седемнадесет

Червено и Синьо

Някой побутваше рамото му. Сънотворният газ се оказа доста силен и той все още бе изтръпнал, но усетът бавно се прокрадваше обратно в тялото му. Сорин отлепи лице от земята и се завъртя по гръб. Клепките му бяха тежки и той с мъка успя да отвори очи наполовина. Continue reading Седемнадесет