Двадесет

Избор

Сорин едва си поемаше дъх. След втората огнена топка, която опърли ръката му, вече бе започнал да схваща как да избягва залповете на Оливър, но проблемът бе друг. Тесният коридор бе започнал да се пълни с пушек и крадецът срещаше трудности с по-елементарни дейности, като например дишане. Димната завеса го бе отделила от Они, която водеше ожесточен двубой с Маршал някъде напред. Continue reading Двадесет

Деветнадесет

Отново заедно

Двамата вървяха през опразнените коридори на имението. Тъмницата, където бяха вкарали Они, се намираше на най-долното ниво от масивната постройка и първото препятствие по пътя им бяха стълби. Ама много стълби. Сорин бе сигурен, че е развил алергия към тях, понеже не спираше да киха (остатъчният прах от джаджите му не бе сред главните заподозрени за кихавицата. Дори и да бе, крадецът вече прекалено много бе намразил стълбите, че да си признае). Continue reading Деветнадесет

Седемнадесет

Червено и Синьо

Някой побутваше рамото му. Сънотворният газ се оказа доста силен и той все още бе изтръпнал, но усетът бавно се прокрадваше обратно в тялото му. Сорин отлепи лице от земята и се завъртя по гръб. Клепките му бяха тежки и той с мъка успя да отвори очи наполовина. Continue reading Седемнадесет

Петнадесет

          Дълга целувка за добро утро

Они бе седнала върху Маршал, впила жадно устните си в неговите. Сорин предположи, че бе целувка, но някои неща не му бяха ясни. Continue reading Петнадесет

Четиринадесет

Кръв и печено

 

– Маршал! – кресна Ана.
Девойката бе коленичила до строполилия се пияница, видимо разстроена, и се чудеше как да му помогне. Сорин забеляза, че Маршал все още диша, макар и слабо, но зеленото нещо по ръката му се разпространяваше. Реши да погледне по-отблизо и тръгна към него, но се спъна в нещо и падна по очи в прахта. Изохка, повдигна се с лакът, опрян в земята и извърна глава към Они. Continue reading Четиринадесет