Вечер край брега

          Парцалът търкаше пода ритмично. Късният бриз леко побутваше крилата на прозорците, които на свой ред му отвръщаха с тихо тропане. Газовата лампа примигваше в сумрака, а черното перо танцуваше по жълтеникавата хартия.

Continue reading Вечер край брега

Ураган от бумаги

                Лунният месец неусетно приключи и завари Широ да стои сам в къщата си. Беше затрупан с работа, която не търпеше отлагане и която той отлагаше всеки ден – не защото беше мързелив или некадърен, а защото му беше скучно. През целият си дълъг двадесетичетиригодишен (и половина) живот бе мечтал да е част от елитното общество на магьосници и сега, когато най-после се бе доказал пред Закона, го бяха заринали с книжа и свитъци. Из стаята се носеше уханието на прясно мастило и горящи свещи. Нямаше нищо против обстановката, но не му харесваше, че е част от работата. „Все някой трябва да свърши и тази работа,“ мъдро думаха старейшините от Закона, но странно защо винаги трябваше да е той?

Continue reading Ураган от бумаги