1037

Мъжът седеше на малък дървен стол на хълма. Морето бе точно пред него, изпълнило взора му, и грохота на разбиващите се в скалите вълни го оглушаваха. Слънцето припичаше уморено, въздухът бе свеж и морският бриз нежно галеше бузите му и развяваше черната като катран коса. И днес носеше любимото си тъмносиньо яке с три райета на десния ръкав, а пръстите на краката му се подаваха от полускъсаните обувки.

Continue reading 1037

Tears

You see me in my room
Sobbing for my petty doom.
The smile takes place
On your pretty face.
My heart beats fast –
In your arms I am at last.
We hold together and cry
It is our way to unify.
Mirror, mirror on the wall
Tell me, where you put my soul?
Where you hid my heart
And why you tore my mind apart?
Now there’s nothing left for me
But to find my craved remedy
In your loving sweet caress
Where the burning flames embrace…

**
cover image by Capukat