Вълшебно кексче

            Ключалката изщрака и тя влезе през скърцащата врата на малкия апартамент, захвърляйки чантата си върху шкафчето за обувки. Въздъхна тежко, уморено, и събу високите черни кубинки. Коридорът бе малък, тесен и едва стигаше един човек да се размине със себе си, камо ли с някого другиго. Може би беше по-добре, че откакто се бе преместила тук преди няколко седмици, почти никой от приятелите ѝ не я бе посещавал.

Continue reading Вълшебно кексче

Двадесет

Избор

Сорин едва си поемаше дъх. След втората огнена топка, която опърли ръката му, вече бе започнал да схваща как да избягва залповете на Оливър, но проблемът бе друг. Тесният коридор бе започнал да се пълни с пушек и крадецът срещаше трудности с по-елементарни дейности, като например дишане. Димната завеса го бе отделила от Они, която водеше ожесточен двубой с Маршал някъде напред. Continue reading Двадесет

Деветнадесет

Отново заедно

Двамата вървяха през опразнените коридори на имението. Тъмницата, където бяха вкарали Они, се намираше на най-долното ниво от масивната постройка и първото препятствие по пътя им бяха стълби. Ама много стълби. Сорин бе сигурен, че е развил алергия към тях, понеже не спираше да киха (остатъчният прах от джаджите му не бе сред главните заподозрени за кихавицата. Дори и да бе, крадецът вече прекалено много бе намразил стълбите, че да си признае). Continue reading Деветнадесет